Hadeeth Cards
Da'wa cards that highlight great meanings from the noble prophetic hadiths in a simple style and attractive display that helps the Muslim to have a deeper understanding of his religion in an easy way
All
От Абдуллах ибн Амр/ радийеллаху анхума/, че Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: ,,Известете от мен дори един айет и разказвайте от синовете на Исраил без да се притеснявате. А онзи, който умишлено излъже за мен, нека заеме мястото си в Огъня!".
Al-Bukhari
Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ заповядва да известяваме знанието от него, което се съдържа в Корана и Сунната, дори да е нещо малко, като един айет от Корана или един хадис. Условието е да сме наясно с онова, което говорим, и призоваваме към него. След това /саллеллаху алейхи уе селлем/ пояснява, че няма проблем да разказваме онова, което се е случило на синовете на Исраил, да разказваме техните предания, при условие че не противоречат на нашия шериат (исляма). После предупреждава да не се лъже за него и че онзи, който излъже умишлено, ще заеме мястото си в Огъня.
От ел-Микдам ибн Меадикериб /радийеллаху анху/ казва: ,,Пратеника на Аллах ﷺ каза: ,,Наближава време, когато до човек ще достигне мой хадис, а той ще стои подпрян удобно на постелята си и ще казва: ,,Между нас и вас е книгата на Аллах! Онова, което намерим в нея като позволено - халал, ще го позволяваме, а онова, което намерим като забранено - харам, ще го забраняваме. Но наистина онова, което е забранил Пратеника на Аллах ﷺ е като онова, което е забранил Аллах!".
Ibn Maajah
Пророка /Аллах да го благослови и приветства/ съобщава, че е наближило време, в което ще се появят определен вид хора, които ще бъдат облегнати на постелите си и до тях ще достига хадис от пророка /Аллах да го благослови и приветства/ и те ще казват: ,,Онова, което ще отсъжда между нас и вас е Свещеният Коран и той ни е достатъчен. Каквото намерим в него като позволено ще го изпълняваме, и каквото намерим в него като забранено ще го избягваме. След това Пророка /Аллах да го благослови и приветства/ пояснява, че всяко нещо, което е забранил или порицал в своята Сунна, неговото становище е като становището на онова, което Аллах е забранил в Своята книга. Това е така, защото Пратеника /Аллах да го благослови и приветства/ е вестител от Своя Господ.
От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/, от Пророка /саллеллаху алйхи уе селлем/: ,,О, Аллах, не прави гроба ми идол!". Аллах проклина народ, който превръща гробовете на своите пророци в места за поклонение".
Ahmad
Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ отправя дуа към Аллах, да не позволява гробът му да се превръща в идол, който да бъде обожаван от хората, чрез възвеличаването му или отравянето на поклонение към него. След това Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава, че Аллах е отдалечил и прогонил от милостта Си онези, които превръщат гробищата на своите пратеници в място за поклонение, защото превръщането им в такива е предпоставка за обожествяването и вярването в тях.
От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ казва: Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: ,,Благословеният и Всевишен Аллах каза: ,,Аз съм този, който абсолютно не се нуждае от съдружник! Който извърши дело, в което да Ме съдружи с някого, го изоставям с онова, с което ме е съдружил".
Muslim
Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава, че Благословеният и Всевишен Аллах казал, че по никакъв начин не се нуждае от съдружник и че ако човекът извърши покорно дело за Аллах и съдружи в него друг заедно с Аллах, Той - Всевишният, го изоставя, не приема делото му и го поверява на онзи, с когото е съдружил. Искреността в делата за Всевишния Аллах е задължителна, защото Той - Пречистият, приема единствено онова, което е извършено искрено, заради Неговия свещен Лик!
Предава се от Джундуб /радийеллаху анху/, който казва: Чух Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ пет (нощи) преди да почине да казва: ,,Заявявам пред Аллах, че никой от вас не съм приел за любимец! Всевишният Аллах ме прие за любимец така, както прие Ибрахим любимец! Ако трябваше да избера някого от моята общност за любимец, то непременно щях да избера Ебу Бекр за такъв! Онези, които бяха преди вас, превръщаха гробовете на своите пророци и праведници в места за поклонение. Но не! Не превръщайте гробовете в места за поклонение, наистина ви забранявам това!".
Muslim
Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава за мястото си, което е при Всевишния Аллах, и че то е достигнало най-високите степени на обичта. Положение, което също и Ибрахим /алейхисселям/ е достигнал. Затова отрича да има за любимец друг освен Аллах, защото сърцето му е препълнено с любов към Всевишния Аллах. Препълнено е с възвеличаване и познание към създателя и в него няма място за друг, освен за Аллах. Ако имаше за него любимец от създанията, той щеше да бъде Ебу Бекр /радийеллаху анху/. След това предупреждава от прекрачването на позволената граница в обичта, така, както я прекрачват евреите и християните с гробовете на своите пратеници и праведници. До такава степен, че ги превръщат в средства за сдружаване - ширк, и започват да ги обожават вместо Аллах. Построяват върху гробовете им места за поклонение и храмове. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ забранява да се извършват подобни действия!
От Ибн Омар /радийеллаху анхума/, че чул един мъж да казва: ,,Не, кълна се в Кяабе!". Ибн Омар му казал: ,,Не се кълни в друго освен в Аллах", защото чух Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ да казва: ,,Който се закълне в друго освен в Аллах, той е проявил неверие или е съдружил".
At-Tirmidhi
Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава, че който се закълне в друго, освен в Аллах или в Неговите имена и качества, то той проявява неверие към Аллах или съдружава. Това е така, защото клетвата означава възвеличаване на нещото, в което човекът се кълне, а величието принадлежи единствено на Аллах. Затова не е позволено да се отправя клетва, освен в Пречистия Аллах, в имената и качествата Му! Този вид клетва представлява малък ширк. Но ако заклеващият се възвеличи нещото, в което се кълне така, както възвеличава Всевишния Аллах, или по-силно, то в това положение ширкът се превръща в голям (който изкарва от исляма).
От Ибн Аббас /радийеллаху анхума/ казва: Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза на Муаз ибн Джебел, когато го изпращаше към Йемен: ,,Наистина отиваш при хора на писанието. Когато отидеш при тях, ги призови към свидетелството, че няма друг истински бог, достоен за обожание, освен Аллах, и че Мухаммед е Негов пратеник. Ако ти се подчинят в това, тогава им съобщи, че Аллах им е заповядал пет молитви (намаз) в денонощието. Ако ти се подчинят в това, съобщи им, че Аллах им е заповядал милостиня, която се взима от богатите от тях и се връща при бедните. Ако ти се подчинят в това, внимавай с най-ценните им богатства и се бой от дуата на угнетения, защото между нея и Аллах няма преграда!".
Al-Bukhari and Muslim
Когато Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ изпраща Муаз ибн Джебел /радийеллаху анху/ към Йемен като призоваващ и обучаващ, му разяснява, че ще срещне християни. Казва му го, за да може да се подготви за тях, а след това да започне в призива си към тях, степенувайки от най-важните неща. Първо да ги призове към поправяне на убеждението (акида), чрез свидетелството ,,Ля иляхе иллеллах мухаммеден расулюллах". Защото чрез свидетелството влизат в исляма. А когато се покорят на това им заповядва да отслужват молитвата - намаз, защото е най-голямото задължение след единството - теухид. А когато започнат да я отслужват, заповядва на богатите хора сред тях да дават милостинята - зекят, от парите си на бедните хора сред тях. След това го предупреждава да не взима от най-ценните им богатства, защото задължителното е да се взима от средните такива. След това му завещава да страни от гнета и потисничеството, за да не отправят угнетените хора дуа срещу него, а на такава дуа се дава отговор и се приема.
От Омар ибн ел-Хаттаб /радийеллаху анху/ казва: ,,Чух Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ да казва: ,,Не ме превъзнасяйте така, както християните направиха със сина на Мерйем. Аз съм само раб на Аллах, затова казвайте: раб на Аллах и Негов пратеник".
Al-Bukhari
Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ забранява небрежността и прекрачването на шериатските граници по отношение на хвалебствията и предаването му на божествени качества, присъщи само на Всевишния Аллах, които са Негови имена и качества. Забранява да се твърди, че знае неведомото и забранява да бъде зован заедно с Аллах така, както християните са направили с Иса - синът на Мерйем /алейхисселям/. След това пояснява, че е раб от рабите на Аллах и заповядва да казваме за него: раб на Аллах и Негов пратеник.
От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ казва: ,,Рекоха: ,,О, пратенико на Аллах, кой ще бъде най-щастливият с твоето застъпничество в Съдния ден?". Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: ,,Предполагах, ей Ебу Хурейра, че никой преди теб няма да ме попита за този хадис, поради усърдието ти, което виждам в теб относно хадисите! Най-щастливият човек с моето застъпничество в Съдния ден ще бъде онзи, който е казал ,,Ля иляхе иллеллах" - искрено, от сърце или душа".
Al-Bukhari
Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава, че най-щастливият човек с неговото застъпничество в Съдния ден ще е онзи, който каже ,,Ля иляхе иллеллах" - искрено от сърце". Тоест - никой няма право да бъде обожаван освен Аллах, като едновременно се предпазва от съдружаване и показност.
